Всяка сутрин антилопата се събужда с мисълта, че за да оцелее и днес, трябва да може да надбяга и най-бързия лъв.
Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че за да оцелее, е достатъчно да надбяга най-бавната антилопа.
Често сутрин, когато се събудя, се чувствам като антилопа.
Днес обаче – каква ирония – не е оцелял един лъв.
RIP, Джако!
… Това бяха първите ми мисли, когато чух за смъртта на Майкъл Джексън. Дойдоха малко късно тук по технически причини.
И понеже сега отвсякъде ни залива потоп от неговите песни – а подозирам, че манията едва сега започва и ще продължи месеци, дори години – ето нещо според мен по-подходящо, когато мислим за живота и смъртта:
