Прем Джошуа разби Вселената на късчета

На някои други места по света Прем Джошуа свири пред хилядна аудитория, а на други географски ширини пък задължително слагат пред името му определението „Великият”. Като се има предвид, че той идва за втори път в България, че е ученик на прословутия Ошо и че свири индийска музика върху модерни западни ритми – един истински Буда Бар на живо – то публиката от няма 200-300 души, запълнила София Лайв Клуб (бившия кафе театър на НДК) снощи, 2 септември, бе направо смайващо малко.

Прем Джошуа е в България за да представи 16-ия си поред албум „Prem Joshua & Band – In Concert”. И въпреки че това е един никак нелош албум, записан с огромно старание, веднага трябва да се отбележи, че разликата между албума и живото му изпълнение беше смазваща – в полза на автентичното лайв изпълнение и преживяване.

Още с първите си две парчета – „Namaskar” и „The Subject Tonight Is Love”, музикантите показаха, че са тук за да се раздадат на 110% и с хъса си са готови ако трябва и да потрошат инструментите си за кеф на публиката и самите себе си. Още в първите минути силно впечатление направи с техниката си перкусионистът Раул Сенгупта, който свиреше на почти всички инструменти, включително чинелите, с голи ръце.

Ако се интересувате от индийска музика или лаундж в стила на Буда Бар, но не познавате Прем Джошуа, то вероятно поне сте запознати с творчеството на един друг германец – Карунеш. Прем Джошуа е нещо подобно, но музиката му е забележимо по-денс, по-джаз и даже може би малко по-рок ориентирана от тази на Карунеш. Комбинирана с фънки ритми, електронни луупове и понякога чист денс бийт, тя е повече танцувална, отколкото умозрителна – или поне двете са наравно, комбинирани с грууви джаз и индийски фолклор.

Фактът, че никой не атакува дансинга и любезните, но малко хладни аплодисменти в първите минути сякаш поразочароваха музикантите, но те продължиха шоуто си по график. Прем Джошуа вадеше вълшебни звуци от ситара си, разнообразяван на моменти с бамбукова флейта и сопрано саксофон, който в неговите ръце понякога звучеше почти като зурна. Всеки от четиримата на сцената се включваше с вокал и най-разнообразни перкусии, но младият Раул Сенгупта наистина блесна с десетките си инструменти и разнообразните начини да изкара интересен звук от тях.

В един момент клавиристът Чинтан Реленберг пък започна да млати щайгата, на която бе седнал и се оказа, че тя издава много характерен звук, често срещан например в ритъма на клубни хаус и транс парчета. Оказва се, това не било щайга, а кахон – древен перуански ударен инструмент.

Мистичното сценично присъствие на музикантите допълни и японският басист Сатгян Фукуда, който гледаше лошо като самурай, който всеки миг ще ти отсече главата и удивително приличаше на възраст и визия на Рюичи Сакамото от Йелоу Меджик Оркестра в наши дни.

Особено интересно стана, когато на сцената с бенда се появиха трима български фолк музиканти. С риск да заприличам на папагал за ен-ти път ще констатирам, че чуждите музиканти – за разлика от българските – имат перфектен поглед върху това как да впишат българския фолклор в модерна звукова среда.

Прем Джошуа демонстрира това по особено брутално натрапчив начин. В първото си парче с българите той показа как гайда, гъдулка и тъпан, звучащи безкомпромисно по български, могат да се интегрират в перфектен унисон както с модерен ритъм, така и с други фолклорни уърлд традиции. Във второто направи точно обратното – накара ги да звучат в контрапункт с изцяло арабския музикален контекст и те отново се вписаха безпогрешно, при това звучащи по много новаторски и странен начин.

Последваха още няколко въшебни изпълнения, развинтващи всички чакри у присъстващите, които ставаха все по-еуфорично настроени. Финалът и бисът се сляха в едно невероятно 40-минутно парти с ново, още по-категорично участие на българските музиканти. Когато Прем обяви, че ще изпълни най-големия си хит – „Sharanay”, но по уникален начин, комбинирайки индийска мелодия с ямайски реге (всъщност електронен дъб) ритъм и български фолк музиканти, кръвното на публиката най-после се вдигна опасно и няколко девойки скочиха на дансинга. Дълго сдържаната емоция и енергия избухнаха, за да докарат мнозина от присъстващите до истински музикален катарзис в следващите минути.

Случилото се до финала на шоуто трудно може да се опише, защото като всяко истинско шоу просто трябва да се преживее. Това вече не беше концерт, а истинска парти оргия – бесен денс ритъм, транс бийт, музиканти свирещи на живо, импровизации-надсвирвания между гайда и ситар (!), между гайда и гъдулка, между табла и секуенсър, пълен подскачащ дансинг и част от останалата публика на крака. На самия дансинг можеше да си види, че тази музика позволява да се танцува по всеки възможен начин – част от присъстващите хвърлиха високите токчета и я изкараха боси на право хоро. Кючекът и хаус/техно/електрониката също вървяха без проблем с този бийт, но най-странен беше един фен, който точно пред мен танцуваше на тази музика нещо средно между ръченица и хип хоп.

Финалът на този публичен пърформънс дойде с 15-минутен транс ремикс на хита „Shiva Moon”. Шива е един от тримата най-почитани индуски богове – онзи с многото ръце и с третото око. Шива е и най-страшният от тях, защото с танца си разрушава Вселената и я създава отново от нищото в началото и в края на всеки вселенски цикъл. Затова и най-често го изобразяват танцуващ, с мистична усмивка на уста и с увита около шията кобра, символизираща смъртта, която той е победил.

Не знам кой и какво е победил, но след концерта на Прем Джошуа публиката се чувстваше замаяна, одухотворена и пречистена. „Тоя човек е велик, много благословен”, промърмори с уважение и нескрита завист някой зад мен след края. Хората дълго не искаха да се разотидат, мотаеха се наоколо с усмивки на лицата си, обсадиха музикантите за автографи или просто за да се снимат с тях (самураят Фукуда беше фаворит за девойките), направиха и добра опашка на изхода, където се продаваха техни дискове.

Въобще, такова силно и размазващо сетивата нещо като Прем Джошуа и неговата група не е вижано и чувано тук от времето, когато по тези земи се разхождаха Балкански коне, македонците от Анастасия и Трансглобъл Ъндърграунд.

Всички пропуснали трябва дълбоко да съжаляват, но имат и втори шанс. Прем Джошуа ще свири и в Пловдив на 4 септември, при това – на цена от едва 20 лева (истинско чудо за световна звезда от неговата класа)! А за три четвърти от България ей го къде е Пловдив – на най-много 200 километра. Пък предложението е не да идете до Пловдив, а да преживеете в сгъстени два часа и половина – колкото е шоуто на Прем и неговия бенд – един цикъл от началото до края на Вселената: с всичките сетива, с които разполагате.

Етикети: Bulgaria, Прем Джошуа, София, концерт, live, Prem Joshua