80-те са уникални години откъм музика
Не откривам нито Америка, нито топлата вода, казвайки това, само си го припомням отново.
Зарових се тия дни в разни стари парчета от онова време, предимно от самото начало на 80-те.
И – също нищо ново – открих, че класиката на Язу „Don’t Go” не може да бъде чута в оригинал в ЮТюб. „Юнивърсъл” или който там трябва им е махнал звука. Както и на още хиляди, хиляди други парчета. Причина – прословутият copyright, така погрешно превеждан на български като „авторски права”.
Порових обаче още малко и открих нещо друго, абсолютно уникално.
Фен на Язу – очевидно сам той музикант и очевидно кадърен – е направил убийствена нова версия на това парче. Човекът обяснява, че още преди време открил акапела вокала на парчето в интернет и решил да го обработи. Но понеже толкова години вече всички правят само денс ремикси на песента, той направил нещо по-различно.
Колко различно ли?
Ами толкова различно, че за 28 години от оригинала насам не съм чувал по-добра версия от тази – а аз съм чувал много и притежавам сигурно поне 20 ремикса на това парче!
Разбира се, това, което е направил фенът, е напълно незаконно според същия този copyright.
А човекът даже взел, че напаснал кадри от оригиналния клип към своята версия…
Я пак да повторим какво е направил. Първо ровил, търсил, после аранжирал, композирал, изсвирил и ремиксирал всичко. След това даже редактирал видеоклипа. И накрая качил всичкото това в ЮТюб – за мой и твой кеф, напълно безплатно.
Този човек е пират, опасен престъпник според действащите закони и конкретно според copyright-а. Според тях „пиратството ограбва”.
А според мен този човек е уникален талант. Пробвайте да ремиксирате 30-годишен хит по-добре от могъщи световни корифеи с десетилетия професионален опит зад гърба си и тогава да видим дали е толкова лесно.
Та според мен, този човек не е ограбил никого. Дарил ни е – безплатно – с уникално изживяване, а на старата песен е вдъхнал нов живот.
„Пиратството” не ограбва. Така нареченото пиратство ни дава много, много нови културни хоризонти, продукти и емоции.
Ограбват ни „Юнивърсъл” и другите кръвопийци като тях, които се опитват да ни отнемат даже спомените за това, което някога сме чули и изживели.
Време е най-после да сложим край на тази духовна кражба, на това престъпление срещу човечеството, наречено copyright.
Време е за промени.
