How LOWE Can You Go?

 

Синти попът има почитатели в България, макар да е малко поумрял като стил – при това още преди 20 години. Лоу обаче са практически напълно неизвестна по нашите ширини група.

Добавете към това нещастното съвпадение на софийския им концерт с мага-бенефиса за четвъртвековния юбилей на Милена (засмукал всеки уважаващ себе си и музиката истински фен), с партито „Болкън сайънтист“, събрало горе-долу останалите групи и музиканти в България, неучастващи в концерта на Милена, както и неприятния дъжд в събота вечер и имате всички основания да не очаквате много хора на шоуто на Лоу.

Така и стана. Едва около 50 човека бяха дошли да видят шведите в София Лайв Клуб…

Шоуто започна около полунощ с плейбек интро – „Одата на радостта” на Бетховен, изсвирена на умопомрачително вехт 8-битов синт, но за сметка на това със сила, която с лекота може и от вас да направи Бетховен (не толкова гениален, но за сметка на това толкова глух). След което приятен глас заяви „гаварит и паказивает Масква!” и … шведите излязоха на сцената под одобрителните ръкопляскания на присъстващите.

На живо Лоу се появиха в състав от трима – китара, клавири и вокал, явно използвайки заместник на изпадналия някъде по пътя през годините трети член на групата Мехди Багерзадех. Видът им беше точно какъвто бихте очаквали – откровено хомоеротичен, даже малко наци. Новият клавирист беше пълен клонинг на Мартин Гор отпреди 25 години, включително носеше същата шапка…

Шведската тройка започна шоуто направо с хитовете си, продължи с по-добрите песни от двата си албума и завърши отново с хитове участието си, продължило малко по-малко от час. Музиката на Лоу е приятна, мелодична, изцяло танцова, присъствието им на живо е много силно. Откровено казано, изненадващо добре се справи вокалистът Лио Йозефсон, който иначе има леки интонационни проблеми на живо

Повече или по-малко всяка синти поп група, оцеляла до днес, прилича на лошо копие на Депеш Мод. Това важи и за Лоу, макар те да напомнят и на една друга сходна група от този жанр – Меш. Меш обаче са една идея по-рок, докато Лоу са чист осемдесетарски синти поп. Ама направо по-малки братчета на Депеш Мод! Ако това не ви дразни, е забавно да отбелязваш: този рефрен е взет от Black Celebration, този ритъм е от Enjoy The Silence, този звук на синтезатора е от Strange Love…

Не вярвам присъстващите да бяха фенове на Лоу, но определено бяха фенове на този звук и дошли да чуят точно тази музика. Малка групичка скочи да танцува още от първото парче и не седна до края. Към средата като тях бяха вече 90% от присъстващите.

Топлият прием поотпусна малко шведите, особено след като видяха, че дори и новата им песен „Mirage” – от предстоящ албум – бе приета на ура и изпроводена с бурно одобрение и аплодисменти от публиката. Лио Йозефсон даже почна да се усмихва, а по някое време промърмори и нещо в смисъл: „Снощи бяхме в Букурещ, там имаше повече хора, но вие сте по-готини от тях!”.

За съжаление, концертът приключи без бис и без кавъри на Депеш – Лоу вече не свирят такива на живо. Публиката обаче видимо остана адски доволна и получи точно това, за което бе дошла. Жалко, много жалко, че бе токова малобройна.

Накрая искам да отбележа още нещо. София Лайв Клуб е място, където връзката между музиканти и публика е много близка, абсолютно непосредствена и явно това предразполага там всеки път да се получава страхотен купон, независимо колко много или малко хора има. Място, предлагащо наистина уникално преживяване, каквото не съм виждал в друг лайв клуб!

Самото помещение обаче явно е кошмар от акустична гледна точка и поради това апаратурата е много взискателна – ако не й подадеш качествен звук, омазва всичко, особено в средните честоти. По средата на снощния концерт бях изумен колко мощен, чист и качествен звук и с каква динамика и сила може да извади това озвучаване. Но една идея по-силно от необходимото – и всичко изчезва. На първата песен на Лоу – група, на която цялата й бленда е в средните честоти – не можеше да се разбере това микрофония ли е, групата ли свири или вокалистът пее, а звукът беше като на дет метъл фестивал… В резултат част от и без това малобройните тази вечер посетители на иначе шикозното заведение моментално се изнесоха, а аз и още двама-трима потърсихме миша дупка, в която да се заврем, за да не оглушеем в следващите няколко минути. Приятелска препоръка към клуба: съчувствам на озвучителя ви, но бъдете безкомпромисни към него или си намерете по-компетентен!

 

Време за промени

80-те са уникални години откъм музика

Не откривам нито Америка, нито топлата вода, казвайки това, само си го припомням отново.

Зарових се тия дни в разни стари парчета от онова време, предимно от самото начало на 80-те.

И – също нищо ново – открих, че класиката на Язу „Don’t Go” не може да бъде чута в оригинал в ЮТюб. „Юнивърсъл” или който там трябва им е махнал звука. Както и на още хиляди, хиляди други парчета. Причина – прословутият copyright, така погрешно превеждан на български като „авторски права”.

Порових обаче още малко и открих нещо друго, абсолютно уникално.

Фен на Язу – очевидно сам той музикант и очевидно кадърен – е направил убийствена нова версия на това парче. Човекът обяснява, че още преди време открил акапела вокала на парчето в интернет и решил да го обработи. Но понеже толкова години вече всички правят само денс ремикси на песента, той направил нещо по-различно.

Колко различно ли?

Ами толкова различно, че за 28 години от оригинала насам не съм чувал по-добра версия от тази – а аз съм чувал много и притежавам сигурно поне 20 ремикса на това парче!

Разбира се, това, което е направил фенът, е напълно незаконно според същия този copyright.

А човекът даже взел, че напаснал кадри от оригиналния клип към своята версия…

Я пак да повторим какво е направил. Първо ровил, търсил, после аранжирал, композирал, изсвирил и ремиксирал всичко. След това даже редактирал видеоклипа. И накрая качил всичкото това в ЮТюб – за мой и твой кеф, напълно безплатно.

Този човек е пират, опасен престъпник според действащите закони и конкретно според copyright-а. Според тях „пиратството ограбва”.

А според мен този човек е уникален талант. Пробвайте да ремиксирате 30-годишен хит по-добре от могъщи световни корифеи с десетилетия професионален опит зад гърба си и тогава да видим дали е толкова лесно.

Та според мен, този човек не е ограбил никого. Дарил ни е – безплатно – с уникално изживяване, а на старата песен е вдъхнал нов живот.

„Пиратството” не ограбва. Така нареченото пиратство ни дава много, много нови културни хоризонти, продукти и емоции.

Ограбват ни „Юнивърсъл” и другите кръвопийци като тях, които се опитват да ни отнемат даже спомените за това, което някога сме чули и изживели.

Време е най-после да сложим край на тази духовна кражба, на това престъпление срещу човечеството, наречено copyright.

Време е за промени.

Кралят е мъртъв! Да живее кралицата!

Един материал, който написах за новия брой на FHM.

По-добре го прочети ето тук в минималната, но майсторска редакция на Георги Неделчев.

Прем Джошуа разби Вселената на късчета

На някои други места по света Прем Джошуа свири пред хилядна аудитория, а на други географски ширини пък задължително слагат пред името му определението „Великият”. Като се има предвид, че той идва за втори път в България, че е ученик на прословутия Ошо и че свири индийска музика върху модерни западни ритми – един истински Буда Бар на живо – то публиката от няма 200-300 души, запълнила София Лайв Клуб (бившия кафе театър на НДК) снощи, 2 септември, бе направо смайващо малко.

Прем Джошуа е в България за да представи 16-ия си поред албум „Prem Joshua & Band – In Concert”. И въпреки че това е един никак нелош албум, записан с огромно старание, веднага трябва да се отбележи, че разликата между албума и живото му изпълнение беше смазваща – в полза на автентичното лайв изпълнение и преживяване.

Още с първите си две парчета – „Namaskar” и „The Subject Tonight Is Love”, музикантите показаха, че са тук за да се раздадат на 110% и с хъса си са готови ако трябва и да потрошат инструментите си за кеф на публиката и самите себе си. Още в първите минути силно впечатление направи с техниката си перкусионистът Раул Сенгупта, който свиреше на почти всички инструменти, включително чинелите, с голи ръце.

Ако се интересувате от индийска музика или лаундж в стила на Буда Бар, но не познавате Прем Джошуа, то вероятно поне сте запознати с творчеството на един друг германец – Карунеш. Прем Джошуа е нещо подобно, но музиката му е забележимо по-денс, по-джаз и даже може би малко по-рок ориентирана от тази на Карунеш. Комбинирана с фънки ритми, електронни луупове и понякога чист денс бийт, тя е повече танцувална, отколкото умозрителна – или поне двете са наравно, комбинирани с грууви джаз и индийски фолклор.

Фактът, че никой не атакува дансинга и любезните, но малко хладни аплодисменти в първите минути сякаш поразочароваха музикантите, но те продължиха шоуто си по график. Прем Джошуа вадеше вълшебни звуци от ситара си, разнообразяван на моменти с бамбукова флейта и сопрано саксофон, който в неговите ръце понякога звучеше почти като зурна. Всеки от четиримата на сцената се включваше с вокал и най-разнообразни перкусии, но младият Раул Сенгупта наистина блесна с десетките си инструменти и разнообразните начини да изкара интересен звук от тях.

В един момент клавиристът Чинтан Реленберг пък започна да млати щайгата, на която бе седнал и се оказа, че тя издава много характерен звук, често срещан например в ритъма на клубни хаус и транс парчета. Оказва се, това не било щайга, а кахон – древен перуански ударен инструмент.

Мистичното сценично присъствие на музикантите допълни и японският басист Сатгян Фукуда, който гледаше лошо като самурай, който всеки миг ще ти отсече главата и удивително приличаше на възраст и визия на Рюичи Сакамото от Йелоу Меджик Оркестра в наши дни.

Особено интересно стана, когато на сцената с бенда се появиха трима български фолк музиканти. С риск да заприличам на папагал за ен-ти път ще констатирам, че чуждите музиканти – за разлика от българските – имат перфектен поглед върху това как да впишат българския фолклор в модерна звукова среда.

Прем Джошуа демонстрира това по особено брутално натрапчив начин. В първото си парче с българите той показа как гайда, гъдулка и тъпан, звучащи безкомпромисно по български, могат да се интегрират в перфектен унисон както с модерен ритъм, така и с други фолклорни уърлд традиции. Във второто направи точно обратното – накара ги да звучат в контрапункт с изцяло арабския музикален контекст и те отново се вписаха безпогрешно, при това звучащи по много новаторски и странен начин.

Последваха още няколко въшебни изпълнения, развинтващи всички чакри у присъстващите, които ставаха все по-еуфорично настроени. Финалът и бисът се сляха в едно невероятно 40-минутно парти с ново, още по-категорично участие на българските музиканти. Когато Прем обяви, че ще изпълни най-големия си хит – „Sharanay”, но по уникален начин, комбинирайки индийска мелодия с ямайски реге (всъщност електронен дъб) ритъм и български фолк музиканти, кръвното на публиката най-после се вдигна опасно и няколко девойки скочиха на дансинга. Дълго сдържаната емоция и енергия избухнаха, за да докарат мнозина от присъстващите до истински музикален катарзис в следващите минути.

Случилото се до финала на шоуто трудно може да се опише, защото като всяко истинско шоу просто трябва да се преживее. Това вече не беше концерт, а истинска парти оргия – бесен денс ритъм, транс бийт, музиканти свирещи на живо, импровизации-надсвирвания между гайда и ситар (!), между гайда и гъдулка, между табла и секуенсър, пълен подскачащ дансинг и част от останалата публика на крака. На самия дансинг можеше да си види, че тази музика позволява да се танцува по всеки възможен начин – част от присъстващите хвърлиха високите токчета и я изкараха боси на право хоро. Кючекът и хаус/техно/електрониката също вървяха без проблем с този бийт, но най-странен беше един фен, който точно пред мен танцуваше на тази музика нещо средно между ръченица и хип хоп.

Финалът на този публичен пърформънс дойде с 15-минутен транс ремикс на хита „Shiva Moon”. Шива е един от тримата най-почитани индуски богове – онзи с многото ръце и с третото око. Шива е и най-страшният от тях, защото с танца си разрушава Вселената и я създава отново от нищото в началото и в края на всеки вселенски цикъл. Затова и най-често го изобразяват танцуващ, с мистична усмивка на уста и с увита около шията кобра, символизираща смъртта, която той е победил.

Не знам кой и какво е победил, но след концерта на Прем Джошуа публиката се чувстваше замаяна, одухотворена и пречистена. „Тоя човек е велик, много благословен”, промърмори с уважение и нескрита завист някой зад мен след края. Хората дълго не искаха да се разотидат, мотаеха се наоколо с усмивки на лицата си, обсадиха музикантите за автографи или просто за да се снимат с тях (самураят Фукуда беше фаворит за девойките), направиха и добра опашка на изхода, където се продаваха техни дискове.

Въобще, такова силно и размазващо сетивата нещо като Прем Джошуа и неговата група не е вижано и чувано тук от времето, когато по тези земи се разхождаха Балкански коне, македонците от Анастасия и Трансглобъл Ъндърграунд.

Всички пропуснали трябва дълбоко да съжаляват, но имат и втори шанс. Прем Джошуа ще свири и в Пловдив на 4 септември, при това – на цена от едва 20 лева (истинско чудо за световна звезда от неговата класа)! А за три четвърти от България ей го къде е Пловдив – на най-много 200 километра. Пък предложението е не да идете до Пловдив, а да преживеете в сгъстени два часа и половина – колкото е шоуто на Прем и неговия бенд – един цикъл от началото до края на Вселената: с всичките сетива, с които разполагате.

Life and death

Всяка сутрин антилопата се събужда с мисълта, че за да оцелее и днес, трябва да може да надбяга и най-бързия лъв.

Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че за да оцелее, е достатъчно да надбяга най-бавната антилопа.

Често сутрин, когато се събудя, се чувствам като антилопа.

Днес обаче – каква ирония – не е оцелял един лъв.

RIP, Джако!

… Това бяха първите ми мисли, когато чух за смъртта на Майкъл Джексън. Дойдоха малко късно тук по технически причини.

И понеже сега отвсякъде ни залива потоп от неговите песни – а подозирам, че манията едва сега започва и ще продължи месеци, дори години – ето нещо според мен по-подходящо, когато мислим за живота и смъртта:

Новият хит

Искам толкова много неща да кажа, че няма да кажа нищо. Тук всичко вече е казано. По-точно и по-болно не може да бъде…

Аз мога да кажа само: Това-Е-Новият хит-точка-бг.

Текстът.

Авторът.

Аз и Депеш Мод

Проклятие тежи над моите срещи с Депеш Мод на живо.

Когато Депеш за пръв път дойдоха в България (2006), си счупих крак. Пострадах само аз – не можах да отида на концерта и изкарах година в страшни мъки – пирони, гипс, месеци на легло, после с патерици и прочее.

Когато групата тръгна за втори път да идва в България (2009), Дейв хвана някакъв гаден стомашен вирус. Този път пострадахме не само аз и Дейв, но и поне още 100 000 души в общо 5 страни.

Жена ми казва, че ако Депеш Мод тръгнат трети път да идват за концерт в България, то този път сигурно ще се случи направо глобален катаклизъм.

Гледам календара на маите и започват да ми се появяват някои странни идеи относно това защо той свършва точно през 2012 г. …

Wrong

I was born with the wrong sign
In the wrong house
With the wrong ascendancy
I took the wrong road
That led to the wrong tendencies
I was in the wrong place at the wrong time
For the wrong reason and the wrong rhyme
On the wrong day of the wrong week
I used the wrong method with the wrong technique

Wrong

Wrong

There’s something wrong with me chemically
Something wrong with me inherently
The wrong mix in the wrong genes
I reached the wrong ends by the wrong means
It was the wrong plan
In the wrong hands
With the wrong theory for the wrong man
The wrong lies, on the wrong vibes
The wrong questions with the wrong replies

Wrong

Wrong

I was marching to the wrong drum
With the wrong scum
Pissing out the wrong energy
Using all the wrong lines
And the wrong signs
With the wrong intensity
I was on the wrong page of the wrong book
With the wrong rendition of the wrong hook
Made the wrong move, every wrong night
With the wrong tune played till it sounded right yeah

http://www.vbox7.com/play:2640290f

И даже YouTube при търсенето на Wrong казва: „This video is not available in your country“…