За хората в музикалния бранш отдавна е ясна ужасяващата неадекватност на кликата, нарекла себе си Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП).
Там, за съжаление, има и свестни хора с огромни заслуги към българската музика, но тази като цяло кръвопийска асоциация години наред не спира да тормози и изнудва забавния бизнес у нас с рекетьорските си дейности и терористичните си практики, които прикрива с полицейската униформа на НСБОП/ГДБОП.
Под предлог „защита на авторските права” оттам се леят като водопад лъжи и пак лъжи, придружени с платени пропагандни кампании, целящи да убедят обикновения гражданин, че с тегленето и обмена на музика в интернет той става, видите ли, крадец, престъпник и пират (нито едно от трите не е вярно според Наказателния кодекс на Република България!) и едва ли не ограбва горките автори на музика.
А всъщност истината е точно обратната – БАМП не защитава и никога не е защитавала интересите на никакви автори, тя е организация на посредниците, точно онези, които прибират лъвския пай от всичките пари от музика и подхвърлят трохи от приходите на самите автори – 5-15% в общия случай, често и много по-малко и практически никога повече!
Ето че най-после стана публична и другата истина, която отдавна се знае в бранша – всъщност самата БАМП в лицето на членуващите в нея музикални компании ограбва авторите (този път не метафорично, а чисто физически, пряко), като години наред (от 2002 г. насам) не изплаща полагаемите се авторски права и отчисления на истинската организация за защита на правата на авторите на музика в България „Музикаутор”.
Вчера в „Музикаутор” най-после не издържаха и изокаха публично възмущението си от незаконните действия на БАМП. Декларацията им четете тук.
Но наглостта няма граници. Следвайки трайната си – заета впрочем от фашисткия министър на информацията Гьобелс – политика и тактика, гласяща, че една лъжа, повторена 100 пъти, се превръща в истина – БАМП пусна официален отговор.
Както обикновено, когато става дума за изявление на БАМП, вътре няма и следа от логика или познаване и съобразяване с действащото законодателство – само пропаганда, пропаганда, пропаганда…
В този пореден чутовен манифест на безпринципността още първото изречение е връх на… не знам и аз вече на какво да го окачествя. Първо в това объркано словоизлияние става дума за някакъв си нецитиран процент „пиратство” – термин, непознат за Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) – и нямащ съвършено никакво отношение към това защо БАМП не си плащат законовите задължения към авторите, от експлоатирането на чиито произведения са спечелили парите си. Е, освен ако не са искали всъщност да кажат „ама то тука толкова много се краде, искаме и ние пък да крадем, я!“…
После пък се обвинява директно и грубо „Музикаутор” в това, че не се борели с пиратството! Де факто БАМП първо не плаща, а след това като му искат да си плати сметката, обвинява за това „Музикаутор”, понеже… не си събирал вземанията! Крадецът вика: „Дръжте крадеца!” – обичайната до болка практика на БАМП…
Да коментираме ли изобщо факта, че „Музикаутор” – за разлика от БАМП – не е организация за борба с пирати, марсианци, вампири или някаква друга такава въображаема паплач, а организация за събиране на отчисленията за автори на музика – което тя и прави, включително в цитирания случай.
И това, отбележете, е само в първото изречение на жалкия ПР пасквил на БАМП. Нататък просто няма смисъл да анализираме текста им – то е ясно за какво става дума. Ако трябва да преведем отговора им на разбираем език, то той би звучал така: „Ми ние няма да платим, щото просто не щем да платим, законът да го духа!”.
Какво да отговориш на такава позиция?…
„Музикаутор” можи да не е – и изобщо не е! – перфектна организация. Но това е организацията на авторите – онези, които правят музиката, която слушаме. Това, а не БАМП, която постояно се прави на такава. И „Музикаутор” не организира кампании срещу феновете на музиката за това, че теглели от интернет, не плаши с белезници, не нахлува с ГДБОП и без съдебно решение в произволно избрани офиси на фирми и частни жилища, не заплашва да спира интернета на потребители, не рекетира радиостанции и телевизии с изисквания за безумни суми за авторски права. „Музикаутор” тихо, кротко и полека се опитва да събира онези пари, които всички дължим на авторите за музиката, която обичаме.
Разбира се, че са необходими радикални промени в областта на копирайта и те неизбежно ще преобърнат фундаментално практиката и съществуването на организации като „Музикаутор”, които сега са тромави и недостатъчно ефективни, но се опитват все пак някак да работят.
Но дори и последният продуцент на света да изчезне, музика ще има и хората винаги ще са готови охотно да платят на авторите и изпълнителите й някаква приемлива сума за нея, събрана по адекватен и подходящ начин. Затова организации като „Музикаутор” под една или друга форма винаги ще има – авторите трябва да получават пари за труда си, никой никога няма да оспори това им право.
Колкото до БАМП, ще си послужа с един цитат:
„Съдбата на дружества, които не се развиват, стоят далеч от динамиката на съвременния музикален бизнес и заемат неконструктивни позиции, е да губят представителност и доверието както на ползвателите, така и на членовете и партньорите си.“
Цитатът е точно последното изречение от „становището” (какво ми ти становище, то е направо смешно и жалко от правна гледна точка…) на БАМП по случая. Все едно себе си са описали, просто не е истина колко точно са познали!
Нали ви казах, точно крадецът вика „дръжте крадеца!”.
