Hey, Mr. DJ!

DJ_kotloni

В сряда бях на FHM-парти в пиано бар „Биг Епъл”. Заведението е отлично – има си всичко, а луксът е видим, без да е крещящ или снобски. Певицата Боряна е перфектна, а бендът е страшен и отлично озвучен, но е малко силно за моя вкус. Иначе репертоарът им е безукорно изискан – соул, блус и производните им до Оейзис и Алиша Кийс в двете крайности. Имаше и много добър MC.

Партито, което ще го бъде всяка последна сряда на месеца, мина в чудесна атмосфера – забавно и неформално. Въпреки щъкащите наоколо ВИП-ове, хората се забавляваха непринудено. Ако новият главен на FHM Жоро Неделчев успее да запази този му дух и занапред, ще му стисна ръката. Въобще, препоръчвам и мястото, и партито с двете си ръце. За цените обаче не ме питайте – и аз не попитах, благодарение на списанието.

По някое време Жоро, с когото се знаем от години, но не сме чак близки, ме пита къде съм работил като DJ.

Това е любимият ми противен въпрос. Никога не знам какво да отговоря, понеже съм работил къде ли не и кога ли не и си нямам идея кое точно място по кое време е достатъчно известно за питащия, за да го впечатли. Затова обикновено отговарям, че съм работил в чужбина, както и на много места в София (като например се е случвало да напълня и „Ялта”) и из цяла България – от Видин до Ямбол и от Петрич до Силистра. Това не казва много, но поне би трябвало да даде на питащия идея, че не съм хванат в гората (някои питащи питат именно защото са убедени в последното).

Почесвайки се замислено, се сетих, че съм работил даже и в същия този „Биг Епъл”, който днес е част от комплекса „Син Сити”, но някога беше един огромен, шикозен за времето си мегаклуб на име „Скай клуб”. Тук се запознах за пръв път с Кембъла, който току що бе дошъл в София. Иначе работехме двамата с майната Стоян Стоянов (DJ Хепи Файн, който после стана 10-ти на световния DMC шампионат заедно със Стивън и Ефо) на едни стари грамофони Citronic, които за нищо не ставаха. Собствениците трябваше уж да купуват и плочи, но не ебаваха и имаше къмто 30 и то доста стари заглавия. Освен на „Тути-фрути” шоутата, купон там не ставаше, а и всяка вечер комшиите се оплакваха от силния звук. Накрая собствениците осъзнаха, че нямат нужда от DJ, които да пускат тихичка музика като радио на редките посетители и ни изгониха.

Това ме наведе на мисълта, че е добре да направя един пост, в който да изредя поне основните места, в които съм работил като DJ след 1990-та. Това би бил един дълъг дори по моите стандарти пост, затова ми хрумна, че може само хронологично да изброя по-важните места или местата, където съм работил повече. Разбира се, всяко от тях е една отделна история (често и няколко истории), така че насетне мога да пускам и постове с по няколко изречения за клубовете и историите.

Ето го „краткият” списък:

1991 – Ритъм (дискотеката, не изданието), Сириус, Чикаго;
1992 – Сириус, Чикаго, Скай клуб, Джъмбо;
1993 – Чикаго, по няколко седмици в клубове в Русе, Плевен, Казанлък;
1994 – едно лято в Ларнака (Кипър), две седмици във Видин, Чикаго;
1995-96 – малко участия (повечето епизодични), едноседмично турне в Македония, бившия младежки дом в Надежда (клуб нам си кой, забравил съм му вече името дори);
1997 – Мерилин;
1998 – Мерилин, Сириус, еднократно гостуване в един хаус клуб в Истанбул (Турция) – “Hyper Club”;
1999 – Мерилин, Стъргалото;
2005-06 – клуб Ретро (Видин).

Както е видно, с настъплението на чалгата и мутрите, които завзеха всички клубове и дискотеки в средата на 90-те, започнах все по-трудно да си намирам работа, макар да миксирах перфектно с дискове и с един от първите в БГ DJ плеъри на “Denon”. Затова избягах в чужбина за кратко.

През 1996-98 и работата в радио „FM+” ми пречеше сериозно. От 1999-та нататък пък кариерата ми в уеб и по-късно в ТВ изстискваше всичко от времето и силите ми и постепенно загубих контакт със средите в DJ бранша.

Принудителното ми „пенсиониране” по семейни причини във Видин обаче съвпадна с отварянето на един истински клуб там, та поне успях отново да вляза в час, докато го имаше.

После счупих крак и за година излязох изобщо от строя, после пак се върнах в София и пак в уеб и така до днес.

Като ме хванат дяволите, отварям „Трактор”-а и почвам да миксирам я ретро, я хаус или да правя ремикси на Жо Дасен върху луупове от Гибсън Брадърс. И тайно мечтая да си направя постоянно парти веднъж седмично в някой клуб – не задължително голям или ретро…

Advertisements

Етикети: , , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: