Archive for август, 2009

Ретро магазин

14.08.2009

munch.scream2

Това ще го разберат напълно само няколко човека. Но пък на тях ще им е адски смешно…

….

Сънувах някогашната книжарница в родния си град.

На вратата стоеше надпис „Приемаме стока“. Изведнъж насън се „сетих“, че този магазин никога нямаше работно време – все приемаше стока, а кога я продаваше, един господ знае. Самата врата беше преградена напряко с дървото с парцала, с който миеха пода, а за по-сигурно и едната от лелките-продавачки стоеше зад нея.

Отпред имаше огромна опашка. От време на време пускаха по някой вътре и той никога повече не излизаше, но и опашката не намаляваше. Между другото, никой не знаеше какво са пуснали в магазина.

По някое време дойде моят ред, влязох и почнах да се озъртам сред тълпата купувачи вътре. Отидох до един щанд и що да видя? Там стояха наблъскани всякакви върхови топ модели касетни и ролкови декове от 80-те години! Ама каквото си искаш, то ми ти AKAI, Pioneer, AIWA – най-добрите модели… Но кой знае защо, те бяха със стъклени предни панели – явно копия, реплики или ремонтирана втора употреба на някогашните славни машини. Сякаш някой местен завод се беше опитал да ги копира, крадейки технологията и побългарявайки я – тогава, по времето на социализма така се правеше.

Тогава „разбрах“, че книжарницата явно са я превърнали в ретро магазин. Ама не какъв да е, а явно „Кореком“ като от едно време.

Стана ми чудно работят ли тези машини, колко струват и прочее. Зад щанда стоеше някакъв чичка, който гледаше отегчено и не ми обърна никакво внимание. Посетителите се опитваха да го питат нещо, но той само ги поглеждаше с досада, сякаш знаеше, че никой няма пари/валута да си купи такова нещо и си мълчеше.

Наведох се над щанда, опитвайки се да различа някакви подробности по машините. Но нищо не се виждаше – навсякъде цареше полумрак. Прозорците на магазина бяха облепени с книжарска хартия – да не зяпат гражданите какво става вътре и да се дразнят от стоките. А ток нямаше – беше спрял, защото имаше режим, сетих се изведнъж аз.

Последното така ме изненада, че се събудих.

Може и да сме излезли от мизерията на социализЪма (което изобщо, ама изобщо не е сигурно), но явно мизерията на социализЪма не е излязла от нас, помислих си.

Или може би просто човек сънува такива неща, когато за пореден път препрочита „Конгрес по футурология“ на Станислав Лем – най-голямата гавра с въпросния „социализъм“, която някога е издавана (препоръчвам!).

Advertisements