Десети ноември

Desert___2_by_mjranum_stock

 

Нищо особено не се е случило на този ден. А промени живота ни.

На онази дата лично аз се мотах някъде до към 7 вечерта из родния си град и се прибрах. След 8 в стаята ми дойде дядо ми, който с лека усмивка ми съобщи, че са свалили Живков. Скочих към телевизора, но нямаше кой знае какво да се види – пленум на ЦК на БКП, дрънкат обичайните глупости, само Живков гледа странно уплашено ту наляво, ту надясно – сякаш не може да повярва.

Нищо не се промени и на следващия ден.

Всичко обаче се промени през следващите 20 години. Заради дворцовия партиен преврат така и не дочухме и не дооценихме онова, което, оказва се, промени всичко през тези последвали години – падането на Берлинската стена.

Затова и днес няма какво да отбелязваме. На 10 ноември просто нищо не се е случило.

Мислите обаче понякога идват без да питат. И казват:

20 години преход. Не, не онзи преход – той наистина приключи с влизането на България в Европейския съюз. И ако и това не сме го усетили особено силно, то е заради кризата.

Става дума за онзи другият преход.

Онзи, от който остават още 20 години. Символично 20, защото той всъщност ще свърши тогава, когато и последният от нас си отиде. И последният от нас, дефектните, отровени от чернобила на комунизма (не, не от радиацията от онази централа в Украйна, а от тази на онази другата централа, която беше в Москва).

Чудно ли ви е тогава, че толкова много хора като мен виждат около себе си само пустиня?

За някои има светлина в края на тунела, има бъдеще и те прекрасно го виждат.

Но единственото, което моето поколение вижда сега, виждаше преди в миналото си и продължава да вижда в бъдещето, е само пустиня.

Ние, цветята от края на 80-те, повехнахме в този климат и от тази радиация.

These flowers will always die, твърдеше Робърт Смит в „Bloodflowers” и се оказа прав.

Както и онзи класик, който преди 22 години – сам той тогава на 22 – написа:

„Ние сме завинаги нова генерация

със кървящи от мъка

и болка очи.

Знаем, че за нас

няма компенсация

и повръщаме върху надеждата

за по-добрите дни.”

И малко по-късно си отиде.

Ами да ви е честит десети ноември, скъпи сънародници! Аз ще пия за нещо друго. Или просто ще пия…

Advertisements

Етикети: , , ,

3 Коментари to “Десети ноември”

  1. Валя Says:

    И все пак сме свободни…

    http://antibsp.blogspot.com/2009/11/20.html

  2. djsupermax Says:

    Да, Валя, но не заради 10 ноември. Свободни сме заради онези, които се вдигнаха и се бориха и си го извоюваха.

    В тази връзка – не сме чак толкова много свободни, уви…

  3. Валентина Иванова Says:

    Да, свободни сме, защото имаше хора, които се бориха и мечтаеха за тази свобода.

    http://edinzavet.wordpress.com/2009/11/09/svobod/

    Иначе днес сме толкова свободни, колкото смеем да бъдем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: