Archive for декември, 2009

„Честита ви новата 1984-та година, скъпи сънародници!“

23.12.2009

Това беше най-разменяната реплика вчера следобед в българската част на Туитър.

Поводът – приемането на първо четене от парламента на промените в Закона за електронните съобщения. С гласовете на ГЕРБ и Атака.

Въпросните промени, които многократно бяха отхвърляни даже от предния парламент, който никак, ама никак не беше известен с демократичността и свободолюбивостта си, бяха прокарвани и внасяни многократно – законно и незаконно. На онези депутати обаче им стигна здравият разум да не пускат кучетата на свобода. Тези сегашните депутата обаче нямат дори такива задръжки – може би защото самите те са кучетета/ченгетата?

Поправките в закона превръщат България в тотално полицейска държава. Полицията може да следи и подслушва в реално време и най-важното – напълно безконтролно, когото си пожелае, колкото си пожелае и когато си пожелае. И най-важното – не само полицията, но който и да е неин представител.

Това няма нищо общо с разкриването на престъпления, което е претекстът за нарушаването на такива основни човешки права като тайна на кореспонденцията, неприкосновеност на личната информация, нарушаване на презумпцията за невинност и прочее. По закон полицията и сега има възможност да си върши работата. И как я върши тя?

Ето как. В многомилионна Франция има няколкостотин искания годишно за използване на СРС (специални разузнавателни средства, разбирай например подслушване) и XXX на брой присъди по делата, заведени след това въз основа на събраните с тях доказателства. В близо 10 пъти по-малка България има 100 пъти (!) повече искания за използването на СРС годишно, а дали има и една осъдителна присъда след използването им, МВР не може да каже, защото „нямало данни“. Не мога да посоча конкретните цифри в примера по-горе, но всеки, който се интересува, може да ги намери – има ги многократно цитирани в Интернет.

Та МВР и сега подслушва и събира информация – но за кого, каква и с каква цел, щом това не стига до съда – никой не знае. Същевременно – логично – рейтингът на доверие на това МВР в очите на обикновените граждани все повече спада. Всеки втори ще ви каже в прав текст, че според него МВР и престъпниците не само не са във война помежду си, а обратното – служители на МВР помагат на същите тези престъпници в дейността им срещу обикновените граждани. Ще ви го каже и всеки журналист, пишещ по темата – МВР не е решението на проблема, МВР е част от самия проблем. Казва го – при това точно вчера! – и вътрешният министър в прав текст: „В бандата на Наглите има бивши и/или настоящи служители на МВР, тя иначе нито би съществувала, нито би могла да извършва престъпната си дейност“.

Та в ръцете на това същото МВР и на същите работещи и сега добре с в комбина с престъпниците негови служители от вчера се дава безпрецедентна, огромна мощ и власт за действия. Забележете пак – не срещу престъпниците, такава МВР има и сега, и винаги е имало (справка – използваните СРС-та), а срещу обикновените граждани.

И е много тъжно, когато толкова много от тези граждани казват „Ама мен какво ме засяга това, аз не съм престъпник и нямам какво да крия“. Да, и аз нямам какво да крия и не ме е страх принципно от нищо – от години слагам името си под онова, което пиша.

Страх ме е обаче като се сетя, че в апартамента до бившата ми тъща живее дребен хулиган, който се пъчи, че имал връзки с шефа на полицията. Същият редовно се напива като свиня, пребива жена си, налитал е и на мен, заливал е бравата на апартамента с не помня какво, в резултат на което тъща ми – безпомощна и болна самотна стара жена – остана заключена отвътре за цяло денонощие, разби мазето ни и се самонанесе там за години, редовно крещи из входа, размахва нож и пистолет, тероризира целия вход и демонстрира нахално състоянието си на дребен и некултурен новобогаташ. Този човек редовно може да бъде видян с хора, които ние, обикновените граждани разпознаваме под името мутри. И никакви жалби до полицията не помагат – сигурно защото той наистина има добри приятели там.

Страх ме е като си помисля, че не само досега полицията не ме защитава от този дребен хулиган, но за в бъдеще ще е дори още по-зле – срещу стотина-двеста лева, бутилка добро уиски или дори просто ей така заради приятелството, тоя пич ще може да си уреди полицията да ме подслушва и ще може да научи за мен и живота ми, както и за този на цялото ми семейство каквото си поиска. И може да използва събраните данни както си поиска.

Не е задължително да извършвам някакво престъпление, за да ме е страх от него. Може да си имам примерно любовница и той да ме изнудва с това, че ще каже на жена ми. Или да съм загубил сериозна за мен сума в казино или на Еврофутбол, а да съм помолил шефа за аванс уж за лекарства за тъщата. Може да съм гей. Или още по-лошо – да съм бисексуален, но да го знам само аз и тайните ми партньори. Може и … знам ли, аз наистина съм си най-обикновен човек и не мога да се сетя какво бих могъл да крия. Но съвсем ясно усещам, че с поправките в закона от вчера съм загубил сигурността си, свободата си, спокойствието си – без да съм направил каквото и да било. Пак подчертавам – не става дума за престъпление, а за каквото и да било.

От утре, ако например си бизнесмен, ще трябва да кажеш сбогом на мобилния си телефон и имейла. Всички важни срещи и разговори – само фейс ту фейс. Защото не знаеш кой от конкурентите ти има роднина или приятел в полицията. Ще трябва да се молиш да няма някое ченге, или негов роднина, които да ти имат зъб за нещо си. Ще трябва да се страхуваш незнайно от кого и от какво дори и ако малко с нещо си по-различен от останалите – или дори да не си – да не те огрее каквото не очакваш откъдето най-малко очакваш.

Изобщо, добре дошли в „1984-та“ на Оруел. Големият брат вече те гледа, слуша и следи отвсякъде, дори в дома ти и в реално време. Който от вас е гледал филма Zeitgeist – ето това се случва, ама не е световна конспирация и не ти слагат чип в тялото, но пак следят и записват и пазят в рамките на една година всяка твоя стъпка, всяко твое действие, всеки разговор, мейл, всеки посетен сайт, всяка написана някъде дума от теб във форум, чат, скайп или айсикю. Навскъде, всичко, безконтролно, нерегламентирано, неизвестно от кого и защо – вече е законно. Това е.

И не че има световна конспирация, но по правилник поправки в закона между първо и второ четене се правят в рамките на една седмица. Точно в тази седмица обаче – между Коледа и нова година – парламентът не работи, почива. Кой тогава и кога ще ги внесе?

Очевидно е, че това, което ГЕРБ, Атака и Бойко Борисов ни натресоха, ще мине и на второ четене. Защо това не трябва да се случва, най-добре е описал Мартин Димитров в блога си, прочетете го непременно. Но то ще се случи.

Единственото, което може да се направи, е сериозен граждански натиск върху политиците и конкретно върху народните представители, гласували против този проект, да съберат достатъчно подписи и да дадат поправките на конституционния съд, който да ги обяви за противоконституционни. Не съм специалист по право, но мисля, че това беше редът.

А от момента, в който тези поправки бъдат одобрени на второ четене и влязат в сила, та до момента, в който евентуално бъдат обявени за противоконституционни – жална ви майка, скъпи сънародници! Събраните за вас данни в този период ще хранят някои хора цял живот, а вас ще ви изнудват с тях цял живот – колкото и да си мислите „ама аз съм обикновен човек, нищо лошо не правя, мен това не ме засяга“.

Свободата, Санчо, не се яде, но след милиони години еволюция човекът не е открил нещо по-ценно от нея на този свят.

Advertisements

Искам коледно камионче!…

04.12.2009

… но на „Джони Уокър“*. Дори и да нямат коледни камиончета, събирането на етикети от лично използваните бутилки ми доставя едно особено очарование!

* Всъщност предпочитам „Джийм Бийм“. Ама да не  издребняваме, нали…

Няма такъв смях просто!

02.12.2009

Ето така се прави вирусно видео/реклама!

Ако не ви интересува рекламата, просто се посмейте – направено е от човек с перфектно чувство за хумор.

http://www.youtube.com/watch?v=UpLwd5B7Hmo