Archive for март, 2010

Народът срещу Биг Брадър

07.03.2010

Заместник-министърът на МВР Веселин Вучков знае, че не е прав. Можехте да прочетете това по лицето му, когато днес на обяд той излезе от Народното събрание и отиде при протестиращите пред парламента граждани, организирали митинг под надслова „България не е Биг Брадър! 2010 не е 1984!”.

Всеки от нас има някъде дълбоко в себе си едно усещане, един глас, който някои предпочитат да не чуват, но който винаги ни казва кое е добро и кое – зло, кога сме прави и кога не. На някои от нас не им личи какво казва този глас, но на други, уви, личи. Политиците и управляващите обикновено са от първия вид. Веселин Вучков обаче явно е от втория. Въпреки строгата му и вечно намръщена физиономия – сякаш всеки момент ще ви арестува, лицето му днес го издаде.

Зам.-министърът и група официални лица около него дойдоха малко след началото на митинга, застанаха встрани от сцената и започнаха да наблюдават критично и неодобрително случващото се. Те обаче почти веднага бяха забелязани от водещия, който помоли събралите се малко под 500 протестиращи граждани да се обърнат директно към министъра с основния си лозунг. И тогава присъстващите се обърнаха към зам.-министъра и започнаха дружно да скандират „Аз не съм терорист! Аз не съм терорист!”.

Трябваше да видите лицето на зам.-министъра в този миг. По него за няколко секунди последователно пробягаха емоции като страдание, неудобство, срам, вина, неприязън. За съжаление, това едва ли бе уловено от присъстващите медии, които точно в този момент тъкмо бяха хукнали към МВР шефа и го налазиха от всички страни с микрофони и камери като… мухи мед. Съответно той върна строгото си служебно изражение и с видимо облекчение се зае да отговаря на въпросите им.

Можем да разберем г-н Вучков. Все пак до преди малко повече от половин година той беше „от другата страна на барикадата”, сред протестиращите срещу същите тези мракобесни полицейски поправки в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). И дори пишеше статии в пресата, разясняващи колко вредни са те. А сега като МВР шеф му се налага да защитава точно обратната позиция. Защо – това е съвсем друг въпрос, чиито отговор надали някога ще научим.

Важното е, че научихме нещо друго. Зам.-министър Вучков знае, че не е прав. Знае, че защитава погрешната страна в диспута. Очевидно е бил искрен преди половин година, а не сега. Може би вярва, че служебното му положение днес не позволява да говори истината и изисква да защитава погрешната страна. Но онзи глас му нашепва истината. И колкото господин зам.-министърът Вучков да си запушва ушите, то обикновеният честен гражданин Веселин очевидно го чува.

Значи има надежда… Значи има нужда от пряка демокрация и протести. Друго си е. Да отидеш на площада и да изкрещиш в лицето на властта/зам.-министъра какво си мислиш за онова, което той върши – безценно…

Още две бележки. Като се има предвид колко нагли, безпардонни и високомерни бяха предишните управляващи, може да отбележим все пак и достойнството на зам.-министъра да слезе при хората и да ги чуе. Освен това, за разлика от 14 януари преди една година, този път полицията не би никого с палки, не попречи на никого да иде до мястото на митинга, не записваше номера на лични карти, не арестува никого.

Вместо това г-н Вучков помоли контактна група да заповяда на продължаващото по-късно днес обсъждане на промените в закона в Народното събрание. Част от организаторите пък се отправиха към Министерския съвет, за да връчат на премиера искането си да „помоли” депутатите да отменят приетите на първо четене поправки. Като се има предвид колко е зает днес Бате Бойко покрай скандала с Желева, а и понеже той не обича да се задълбочава много-много, те му бяха написали текста на писмото от-до с всички параграфи, алинеи, точки и закони, та да може той само да се подпише и да сложи печат.

Извън иронията обаче, само песимистите не биха признали, че промяна с положението от преди година има и то въпреки изключителния инат на настоящето правителство.

Сещате ли се обаче за един от големите MTV хитове на последното десетилетие – онзи, в който едно младо момиче ходи из улиците на града, носейки в ръце голямо пурпурно сърце от картон? Днес на площада на протеста едно момиче символично беше донесло едно огромно червено картонено… ухо (после се появиха още няколко такива). Символ на тоталното подслушване и полицейщината, които ни очакват, ако промените в закона, наричан единодушно от протестиращите Закон за електронното следене, минат и на второ четене в парламента.

Надежда има, но когато младите момичета носят не картонени сърца, а картонени уши, то значи нещата в тази страна никак, ама никак не са добре. Но вие това го знаете, нали, г-н Вучков? И вие също, останали г-жи и господа управляващи. Да видим дали вашите уши все още чуват онзи глас, за който стана дума в началото… или ще се наложи да чуете гласа на народа, който – когато реши да заговори – е оглушителен. Ако не вярвате – питайте зам.-министър Веселин Вучков.

Публикувано на 14 януари в Webcafe.bg.

Бъдещето на музикалната индустрия

03.03.2010

В края на отишлата си година Ройтерс публикува анализ, озаглавен „Петте съдебни дела, които определиха музиката на годината”.

Почти десетилетие след като големите звукозаписни компании започнаха своята юридическа атака срещу „Напстър”, съдът все още пише правилата по пътя, който ще заведе музикалния бизнес към неговото дигитално бъдеще, пише авторът Бен Шефнър.

Доколко обаче тези дела наистина ще определят бъдещето на музикалната индустрия и „правилата на играта” в нея? Отговорът е: всъщност не толкова много, колкото смята авторът.

Защо?

1. Цитираните случаи са предимно американски. Факт е, че музикалната индустрия е съсредоточена основно в САЩ, но не само там. Тоест – последствията от тези казуси ще са забележими, но далеч не глобални (с малки изключения).

2. ДелотоThomas-Rasset не е завършило и ако сме поне малко оптимисти (а защо не и реалисти) няма начин да завърши на по-горната инстанция с осъдителна присъда за P2P потребителите. Не съм юрист (хеле пък американски), но ми се струва, че в това дело има толкова много и груби правни нарушения на първа инстанция, че обвинението няма дори и теоретичен шанс да спечели. Да не говорим пък за опита да се свърже IP адрес с виновно поведение/наказателна отговорност на конкретна личност – как това би могло да стане по сигурен, безпогрешен и законосъобразен начин, досега не е успял да измисли никой в света. Пък да се привлича под съд IP адрес (с извинение за иронията) е тъжна история – той дори не е юридическо лице. Вярно, всеки IP адрес си има собственик, той може да бъде държан отговорен, но да му се вмени вина…? Как точно ще стане това – тя първо трябва да бъде доказана. Защо тогава го водят това дело и издадоха такава присъда на първа инстанция? Ами – чист PR. Точно като у нас – прибираме 20 души в ареста, обявяваме епохален успех на полицията, след 3 дни пускаме 18 от тях поради липса на доказателства, завеждаме дела срещу останалите двама и те завършват след 2 години с оправдателна присъда – пак по липса на доказателства или невъзможност да бъде доказана вина. Но отчитаме успех срещу престъпността – във вестниците…

3.Делото срещу „Пайрът Бей” е крупен успех за P2P потребителите, a не за носителите на права, макар да има осъдителна присъда. Отбележете – не е осъден/затворен тракера, дейността му не е призната за незаконна, не може да се докаже, че нарушава каквито и да е права – защото той просто… не нарушава нищо! Осъдени са… собствениците му. За нещо като помагачество в нарушаването на авторски права (обобщавам много грубо). И за нереално висока сума. Която би могла да е дори още по висока в САЩ, където законодателството изрично предвижда примерно еди колко си хиляди долара ЗА ВСЯКО ЕДНО нарушение на авторското право и присъдата е кумулативна. Не съм запознат с шведското право по въпроса, но бих рискувал да предположа – на основата на европейското право в областта като цяло – че в шведските закони по-скоро няма такава клауза като в американските. Ако е така, при обжалването поне сумата от 4 милиона глоба за собствениците няма никакъв шанс да остане такава – ако въобще цялата присъда не бъде отменена. Понеже отново имаме дело, в което на първа инстанция куп неща са приети ей така, на доверие, а те подлежат на доказване – и съответно сега са оспорени от защитата (която откри и конфликт на интереси при един от съдиите!). Резюме: отново много спорна присъда, отново с основно PR ефект, отново с минимален шанс да бъде потвърдена на горна инстанция. Нека за момент помислим разумно и логично, не като юристи – група хора създали някакъв софтуер (и го качили на хардуер), който предоставя напълно законна услуга (P2P обменът никога никъде от никой съд не е бил обявяван за незаконен! и не би могъл да бъде) за група потребители. Дори и огромната част от тези потребители да нарушават някакви права (което е спорно и най-важното – недоказано), вината е тяхна, не е на създателите и собствениците на софтуера. В най-добрия случай трябва да бъде изрично доказано намерение (умисъл) за извършване на престъпление от създателите/собствениците на софтуера. Дори и това да беше възможно, навлизаме в истинска дебра от правни възможности… Затова лично аз бих прогнозирал, че това дело няма да има никакъв, ама никакъв ефект върху музикалната индустрия. Нещо повече – даже PR ефектът му вече е изчерпан и оттук нататък всичко ще се върне като бумеранг обратно върху правоносителите, когато делото рухне.

Другите две цитирани дела дори не заслужават коментар – било защото изходът от тях е предвидим и очакван, било защото не носят нищо особено ново в съдебната практика.

Ако трябва да направя своя прогноза за бъдещето на музикалния бизнес, то бих казал, че много по-голям ефект върху музикалната индустрия ще има фактическото състояние на нещата.

Първо, благодарение на P2P хората свикнаха да теглят музика безплатно.

Второ, легалните онлайн магазини за музика драстично увеличават броя, асортимента и оборота си, макар засега да не печелят.

Трето, P2P обменът унищожава истинското пиратство – незаконното тиражиране на музика с търговска цел, например на дискове.

Четвърто, P2P обменът силно разширява музикалния хоризонт на потребителите и така създава нови пазари и нови потребители за повече стилове и групи/артисти. Не забравяйте, че музикалната индустрия НИКОГА не се е състояла само от издаване на музика, даже това е по-скоро изключение. Истинската й същност винаги са били концертите и изпълненията на живо, а те напоследък бележат огромен ръст като брой, като приходи, като цена на билетите. Въобще, издаването на музика на физически носители е умиращ бизнес, той спада и ще спадне до ужасно ниски стойности (но няма да умре!), но музикалната индустрия ще си я има и още как.

Огромен ефект върху музикалния бизнес обаче би имало въвеждането на правилото за „трите удара“ (вече се говори дори за „един удар“) срещу интернет потребителите. Това, както и вменяването на отговорност на доставчиците на интернет за съдържанието на техния трафик, наистина може да имат тежки последици – съвсем не само за потребителите. То ще се отрази тежко на самото право (нарушават се основни негови принципи), на интернет (нарушава се неутралността му), на бизнеса (съвсем не само на музикалния), на обществото като цяло и на неговата свобода. Ако обществото трябва да избира – то по-добре да умре музикалният бизнес, отколкото да бъдат засегнати такива фундаментални закони, права и свободи на съвременната цивилизация. Още повече, че – както подчертах – музикалният бизнес като цяло изобщо няма да умре, само една негова неоправдано забогатяла досега и излишна вече фракция просто си отива. Което не е кой знае каква драма и като гражданин аз лично например не си давам правата и свободите заради това, че някой едър капиталист вече няма да може да си купи остров за Коледа (истински случай от CEO-средите в музикалната индустрия).

Още по темата – http://webcafe.bg/id_1237342875_Badeshteto_na_muzikalnata_industriya