Posts Tagged ‘авторско право’

Бъдещето на музикалната индустрия

03.03.2010

В края на отишлата си година Ройтерс публикува анализ, озаглавен „Петте съдебни дела, които определиха музиката на годината”.

Почти десетилетие след като големите звукозаписни компании започнаха своята юридическа атака срещу „Напстър”, съдът все още пише правилата по пътя, който ще заведе музикалния бизнес към неговото дигитално бъдеще, пише авторът Бен Шефнър.

Доколко обаче тези дела наистина ще определят бъдещето на музикалната индустрия и „правилата на играта” в нея? Отговорът е: всъщност не толкова много, колкото смята авторът.

Защо?

1. Цитираните случаи са предимно американски. Факт е, че музикалната индустрия е съсредоточена основно в САЩ, но не само там. Тоест – последствията от тези казуси ще са забележими, но далеч не глобални (с малки изключения).

2. ДелотоThomas-Rasset не е завършило и ако сме поне малко оптимисти (а защо не и реалисти) няма начин да завърши на по-горната инстанция с осъдителна присъда за P2P потребителите. Не съм юрист (хеле пък американски), но ми се струва, че в това дело има толкова много и груби правни нарушения на първа инстанция, че обвинението няма дори и теоретичен шанс да спечели. Да не говорим пък за опита да се свърже IP адрес с виновно поведение/наказателна отговорност на конкретна личност – как това би могло да стане по сигурен, безпогрешен и законосъобразен начин, досега не е успял да измисли никой в света. Пък да се привлича под съд IP адрес (с извинение за иронията) е тъжна история – той дори не е юридическо лице. Вярно, всеки IP адрес си има собственик, той може да бъде държан отговорен, но да му се вмени вина…? Как точно ще стане това – тя първо трябва да бъде доказана. Защо тогава го водят това дело и издадоха такава присъда на първа инстанция? Ами – чист PR. Точно като у нас – прибираме 20 души в ареста, обявяваме епохален успех на полицията, след 3 дни пускаме 18 от тях поради липса на доказателства, завеждаме дела срещу останалите двама и те завършват след 2 години с оправдателна присъда – пак по липса на доказателства или невъзможност да бъде доказана вина. Но отчитаме успех срещу престъпността – във вестниците…

3.Делото срещу „Пайрът Бей” е крупен успех за P2P потребителите, a не за носителите на права, макар да има осъдителна присъда. Отбележете – не е осъден/затворен тракера, дейността му не е призната за незаконна, не може да се докаже, че нарушава каквито и да е права – защото той просто… не нарушава нищо! Осъдени са… собствениците му. За нещо като помагачество в нарушаването на авторски права (обобщавам много грубо). И за нереално висока сума. Която би могла да е дори още по висока в САЩ, където законодателството изрично предвижда примерно еди колко си хиляди долара ЗА ВСЯКО ЕДНО нарушение на авторското право и присъдата е кумулативна. Не съм запознат с шведското право по въпроса, но бих рискувал да предположа – на основата на европейското право в областта като цяло – че в шведските закони по-скоро няма такава клауза като в американските. Ако е така, при обжалването поне сумата от 4 милиона глоба за собствениците няма никакъв шанс да остане такава – ако въобще цялата присъда не бъде отменена. Понеже отново имаме дело, в което на първа инстанция куп неща са приети ей така, на доверие, а те подлежат на доказване – и съответно сега са оспорени от защитата (която откри и конфликт на интереси при един от съдиите!). Резюме: отново много спорна присъда, отново с основно PR ефект, отново с минимален шанс да бъде потвърдена на горна инстанция. Нека за момент помислим разумно и логично, не като юристи – група хора създали някакъв софтуер (и го качили на хардуер), който предоставя напълно законна услуга (P2P обменът никога никъде от никой съд не е бил обявяван за незаконен! и не би могъл да бъде) за група потребители. Дори и огромната част от тези потребители да нарушават някакви права (което е спорно и най-важното – недоказано), вината е тяхна, не е на създателите и собствениците на софтуера. В най-добрия случай трябва да бъде изрично доказано намерение (умисъл) за извършване на престъпление от създателите/собствениците на софтуера. Дори и това да беше възможно, навлизаме в истинска дебра от правни възможности… Затова лично аз бих прогнозирал, че това дело няма да има никакъв, ама никакъв ефект върху музикалната индустрия. Нещо повече – даже PR ефектът му вече е изчерпан и оттук нататък всичко ще се върне като бумеранг обратно върху правоносителите, когато делото рухне.

Другите две цитирани дела дори не заслужават коментар – било защото изходът от тях е предвидим и очакван, било защото не носят нищо особено ново в съдебната практика.

Ако трябва да направя своя прогноза за бъдещето на музикалния бизнес, то бих казал, че много по-голям ефект върху музикалната индустрия ще има фактическото състояние на нещата.

Първо, благодарение на P2P хората свикнаха да теглят музика безплатно.

Второ, легалните онлайн магазини за музика драстично увеличават броя, асортимента и оборота си, макар засега да не печелят.

Трето, P2P обменът унищожава истинското пиратство – незаконното тиражиране на музика с търговска цел, например на дискове.

Четвърто, P2P обменът силно разширява музикалния хоризонт на потребителите и така създава нови пазари и нови потребители за повече стилове и групи/артисти. Не забравяйте, че музикалната индустрия НИКОГА не се е състояла само от издаване на музика, даже това е по-скоро изключение. Истинската й същност винаги са били концертите и изпълненията на живо, а те напоследък бележат огромен ръст като брой, като приходи, като цена на билетите. Въобще, издаването на музика на физически носители е умиращ бизнес, той спада и ще спадне до ужасно ниски стойности (но няма да умре!), но музикалната индустрия ще си я има и още как.

Огромен ефект върху музикалния бизнес обаче би имало въвеждането на правилото за „трите удара“ (вече се говори дори за „един удар“) срещу интернет потребителите. Това, както и вменяването на отговорност на доставчиците на интернет за съдържанието на техния трафик, наистина може да имат тежки последици – съвсем не само за потребителите. То ще се отрази тежко на самото право (нарушават се основни негови принципи), на интернет (нарушава се неутралността му), на бизнеса (съвсем не само на музикалния), на обществото като цяло и на неговата свобода. Ако обществото трябва да избира – то по-добре да умре музикалният бизнес, отколкото да бъдат засегнати такива фундаментални закони, права и свободи на съвременната цивилизация. Още повече, че – както подчертах – музикалният бизнес като цяло изобщо няма да умре, само една негова неоправдано забогатяла досега и излишна вече фракция просто си отива. Което не е кой знае каква драма и като гражданин аз лично например не си давам правата и свободите заради това, че някой едър капиталист вече няма да може да си купи остров за Коледа (истински случай от CEO-средите в музикалната индустрия).

Още по темата – http://webcafe.bg/id_1237342875_Badeshteto_na_muzikalnata_industriya

БАМП и Музикаутор – крадецът вика: „Дръжте крадеца!”

12.11.2009

 

1257142869_01

 

За хората в музикалния бранш отдавна е ясна ужасяващата неадекватност на кликата, нарекла себе си Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП).

Там, за съжаление, има и свестни хора с огромни заслуги към българската музика, но тази като цяло кръвопийска асоциация години наред не спира да тормози и изнудва забавния бизнес у нас с рекетьорските си дейности и терористичните си практики, които прикрива с полицейската униформа на НСБОП/ГДБОП.

Под предлог „защита на авторските права” оттам се леят като водопад лъжи и пак лъжи, придружени с платени пропагандни кампании, целящи да убедят обикновения гражданин, че с тегленето и обмена на музика в интернет той става, видите ли, крадец, престъпник и пират (нито едно от трите не е вярно според Наказателния кодекс на Република България!) и едва ли не ограбва горките автори на музика.

А всъщност истината е точно обратната – БАМП не защитава и никога не е защитавала интересите на никакви автори, тя е организация на посредниците, точно онези, които прибират лъвския пай от всичките пари от музика и подхвърлят трохи от приходите на самите автори – 5-15%  в общия случай, често и много по-малко и практически никога повече!

Ето че най-после стана публична и другата истина, която отдавна се знае в бранша – всъщност самата БАМП в лицето на членуващите в нея музикални компании ограбва авторите (този път не метафорично, а чисто физически, пряко), като години наред (от 2002 г. насам) не изплаща полагаемите се авторски права и отчисления на истинската организация за защита на правата на авторите на музика в България „Музикаутор”.

Вчера в „Музикаутор” най-после не издържаха и изокаха публично възмущението си от незаконните действия на БАМП. Декларацията им четете тук.

Но наглостта няма граници. Следвайки трайната си – заета впрочем от фашисткия министър на информацията Гьобелс – политика и тактика, гласяща, че една лъжа, повторена 100 пъти, се превръща в истина – БАМП пусна официален отговор.

Както обикновено, когато става дума за изявление на БАМП, вътре няма и следа от логика или познаване и съобразяване с действащото законодателство – само пропаганда, пропаганда, пропаганда…

В този пореден чутовен манифест на безпринципността още първото изречение е връх на… не знам и аз вече на какво да го окачествя. Първо в това объркано словоизлияние става дума за някакъв си нецитиран процент „пиратство” – термин, непознат за Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) – и нямащ съвършено никакво отношение към това защо БАМП не си плащат законовите задължения към авторите, от експлоатирането на чиито произведения са спечелили парите си. Е, освен ако не са искали всъщност да кажат „ама то тука толкова много се краде, искаме и ние пък да крадем, я!“…

После пък се обвинява директно и грубо „Музикаутор” в това, че не се борели с пиратството! Де факто БАМП първо не плаща, а след това като му искат да си плати сметката, обвинява за това „Музикаутор”, понеже… не си събирал вземанията! Крадецът вика: „Дръжте крадеца!” – обичайната до болка практика на БАМП…

Да коментираме ли изобщо факта, че „Музикаутор” – за разлика от БАМП – не е организация за борба с пирати, марсианци, вампири или някаква друга такава въображаема паплач, а организация за събиране на отчисленията за автори на музика – което тя и прави, включително в цитирания случай.

И това, отбележете, е само в първото изречение на жалкия ПР пасквил на БАМП. Нататък просто няма смисъл да анализираме текста им – то е ясно за какво става дума. Ако трябва да преведем отговора им на разбираем език, то той би звучал така: „Ми ние няма да платим, щото просто не щем да платим, законът да го духа!”.

Какво да отговориш на такава позиция?…

„Музикаутор” можи да не е – и изобщо не е! – перфектна организация. Но това е организацията на авторите – онези, които правят музиката, която слушаме. Това, а не БАМП, която постояно се прави на такава. И „Музикаутор” не организира кампании срещу феновете на музиката за това, че теглели от интернет, не плаши с белезници, не нахлува с ГДБОП и без съдебно решение в произволно избрани офиси на фирми и частни жилища, не заплашва да спира интернета на потребители, не рекетира радиостанции и телевизии с изисквания за безумни суми за авторски права. „Музикаутор” тихо, кротко и полека се опитва да събира онези пари, които всички дължим на авторите за музиката, която обичаме.

Разбира се, че са необходими радикални промени в областта на копирайта и те неизбежно ще преобърнат фундаментално практиката и съществуването на организации като „Музикаутор”, които сега са тромави и недостатъчно ефективни, но се опитват все пак някак да работят.

Но дори и последният продуцент на света да изчезне, музика ще има и хората винаги ще са готови охотно да платят на авторите и изпълнителите й някаква приемлива сума за нея, събрана по адекватен и подходящ начин. Затова организации като „Музикаутор” под една или друга форма винаги ще има – авторите трябва да получават пари за труда си, никой никога няма да оспори това им право.

Колкото до БАМП, ще си послужа с един цитат:

„Съдбата на дружества, които не се развиват, стоят далеч от динамиката на съвременния музикален бизнес и заемат неконструктивни позиции, е да губят представителност и доверието както на ползвателите, така и на членовете и партньорите си.“

Цитатът е точно последното изречение от „становището” (какво ми ти становище, то е направо смешно и жалко от правна гледна точка…) на БАМП по случая. Все едно себе си са описали, просто не е истина колко точно са познали!

Нали ви казах, точно крадецът вика „дръжте крадеца!”.

 

Време за промени

13.10.2009

80-те са уникални години откъм музика

Не откривам нито Америка, нито топлата вода, казвайки това, само си го припомням отново.

Зарових се тия дни в разни стари парчета от онова време, предимно от самото начало на 80-те.

И – също нищо ново – открих, че класиката на Язу „Don’t Go” не може да бъде чута в оригинал в ЮТюб. „Юнивърсъл” или който там трябва им е махнал звука. Както и на още хиляди, хиляди други парчета. Причина – прословутият copyright, така погрешно превеждан на български като „авторски права”.

Порових обаче още малко и открих нещо друго, абсолютно уникално.

Фен на Язу – очевидно сам той музикант и очевидно кадърен – е направил убийствена нова версия на това парче. Човекът обяснява, че още преди време открил акапела вокала на парчето в интернет и решил да го обработи. Но понеже толкова години вече всички правят само денс ремикси на песента, той направил нещо по-различно.

Колко различно ли?

Ами толкова различно, че за 28 години от оригинала насам не съм чувал по-добра версия от тази – а аз съм чувал много и притежавам сигурно поне 20 ремикса на това парче!

Разбира се, това, което е направил фенът, е напълно незаконно според същия този copyright.

А човекът даже взел, че напаснал кадри от оригиналния клип към своята версия…

Я пак да повторим какво е направил. Първо ровил, търсил, после аранжирал, композирал, изсвирил и ремиксирал всичко. След това даже редактирал видеоклипа. И накрая качил всичкото това в ЮТюб – за мой и твой кеф, напълно безплатно.

Този човек е пират, опасен престъпник според действащите закони и конкретно според copyright-а. Според тях „пиратството ограбва”.

А според мен този човек е уникален талант. Пробвайте да ремиксирате 30-годишен хит по-добре от могъщи световни корифеи с десетилетия професионален опит зад гърба си и тогава да видим дали е толкова лесно.

Та според мен, този човек не е ограбил никого. Дарил ни е – безплатно – с уникално изживяване, а на старата песен е вдъхнал нов живот.

„Пиратството” не ограбва. Така нареченото пиратство ни дава много, много нови културни хоризонти, продукти и емоции.

Ограбват ни „Юнивърсъл” и другите кръвопийци като тях, които се опитват да ни отнемат даже спомените за това, което някога сме чули и изживели.

Време е най-после да сложим край на тази духовна кражба, на това престъпление срещу човечеството, наречено copyright.

Време е за промени.